През последните 13 години пътническите превози с българската железница спадат близо 3 пъти, което се дължи от една страна на намаляване броя на населението и работната сила, намалената мобилност и платежоспособност на населението, а от друга на увеличаване броя на частните автомобили и занижената атрактивност на железопътния превоз. По-малкият брой превозени пътници води към намаляване броя на пътническите влакове. В сравнение с 1990 г. броят на пътническите влакове е намалял с 41 %. В съответствие с тенденциите в Европейския съюз, и в България железопътният пътнически транспорт има сериозен потенциал за развитие, но той до голяма степен зависи от модернизацията на железопътната мрежа, подвижния състав и подобряване управлението на националния железопътен оператор. Отчетеният спад в търсенето на превозни услуги по железница след 2008 г. се дължи частично и на външни за сектора фактори (демографска и финансово-икономическа криза). Постоянните загуби ограничават възможността на дружеството да следва нормална инвестиционна политика, което е ключов елемент в бизнеса превоз на пътници с железопътен транспорт. Тяговият и нетягов подвижен състав остаряват, което води до оперативни проблеми, увеличава разходите за ремонт и влошава качеството на предоставяната на клиентите услуга [37]. Най-големият дял от движещите се влакове са крайградските, които обслужват ежедневните трудови пътувания (ЕТП) извършвани в рамките на една община или област - работната сила пътува от местоживеенето си до местоработата и обратно всеки ден. За Европа е нормално ЕТП да се осъществяват в радиус от 100-150 км, но в България се реализират на далеч по-малък ареал от максимум 40-50 км. Участъците София-Перник и Пловдив-Асеновград са типични примери за реализирано крайградско движение с осигуряване на регулярност на превозите и положителни финансови резултати. При реализиране на ЕТП се осъществява и най-често използваната форма на мобилност. Важна роля за стимулирането на тази мобилност могат да играят целевите мерки и политики на заинтересованите ползватели на работната сила.