Задълбочаващата се икономическа, социална и демографска криза във връзка с пандемията от коронавирус през последните две години, принуди значителна част от световния, европейски и национален бизнес да ускори процеса по масово цифровизиране на своите стопански дейности. Този процес, от своя страна предизвика сериозни промени в начина на живот, заетост, образование, потребление и мобилност на населението. Назря необходимостта от усъвършенстване на знанията, уменията и квалификацията на наетия персонал, както в държавния, така и в частния сектор. Създадоха се предпоставки за възникване на нови и изчезване на част от съществуващите професии във всички икономически дейности в световен мащаб. Още през 2015 г. Европейската комисия констатира, че приблизително 45% от населението на континента в трудоспособна възраст не притежава необходимите основни дигитални умения, за да бъде част от бъдещия икономически и социален живот на Съюза (EC, Dig Comp 2.0, 2016). В този смисъл, бъдещото развитие на държавите-членки следва да бъде насочено, Първо: към търсенето на човешки ресурси, които могат да вземат решения за икономически проблеми в дигитална среда и Второ: необходимост от наемане на служители, които чрез използването на дигитални инструменти да създават нов продукт.