Един от основните икономически сектори, върху който световната пандемия Ковид-19 нанесе сериозни поражения, е транспортният. Вследствие на възникналата икономическа, здравна, социална и демографска криза, значително се ограничиха превозите на пътници във вътрешно и международно съобщение. Пътникопотокът по градските, крайградски и междуселищни линии значително намаля, което принуди голяма част от малките и средни транспортни оператори да свият или преустановят своята основна дейност. Това от своя страна рефлектира върху числеността на персонала, приходите от превозна дейност и инвестициите в транспортните предприятия. Засили се интереса към цифровизацията на търсенето и предлагането на превозни услуги по видове транспорт, както и подобряване и създаване на дигитални умения и компетенции сред транспортните работници. Това се явява сериозна пречка за бъдещото развитие на националната транспортна система, защото първо е необходимо наличието на устойчива бизнес и институционална среда, която да предразполага транспортните оператори да увеличават своите обороти и пазарни дялове. Второ, компаниите трябва да бъдат стимулирани да реинвестират част от реализираните печалби за усъвършенстване на знанията и уменията на своите служители в условията на дигитализация, както и за повишаване на техните работни заплати с цел намаляване на текучеството.