С навлизането на цифровите технологии във всички сфери на обществения и стопански живот, е от изключително голямо значение да се осмислят ползите, които могат да се извлекат от новите технологии. Темповете, с които иновативните технологии обземат ежедневните и работни процесите, нарастват все по-бързо. Това налага преосмисляне и приспособяване на всички и най-вече на държавната администрация към иновациите. За постигането и устойчивото развитие на новите технологии трябва да се оползотвори потенциала на предлаганите иновации. За да се повиши конкурентоспособността на българската икономика, е необходимо да се развиват нови сфери в икономическия и обществен живот. Това може да се направи чрез автоматизиране и придаване на допълнителна стойност на съществуващите икономически сектори, засилване на предлагането и ефективността на публичните услуги. В глобализиращия се свят електронното управление (е-управление) се превръща в реален и основен инструмент за реализиране на важни политики, които правят икономическата и социалната среда все по-конкурентноспособна и бързо развиваща се. Като елемент, електронните административни услуги и процеси, от своя страна, водят до подобряване на качеството на обслужване, до повишаване на вътрешната ефективност на публичния сектор. Също така чрез дигитализирането правителството може да предоставя услуги, които отговарят на нарастващите нужди на гражданите и предприятията, дори в период на все по-сложни предизвикателства като пандемията от Ковид-19. Електронното управление е реализиране от административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, на правните взаимовръзки, административни процеси и услуги и на взаимодействието с потребителите чрез използване на информационни и комуникационни технологии, осигуряващи по–високо ниво на ефективност на управлението. Електронното управление е основната платформа за цифрова трансформация на публичните институции, за повишаване на качеството на административните услуги, за преминаването към рационални електронни процеси на функциониране и управление в публичните сектори и за достъп по електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции. То е средство, както за всеобхватно повишаване ефективността на процесите в администрацията, така и за облекчаване взаимодействието между администрацията, гражданите и бизнеса. При координирано, стандартизирано и целесъобразно реализиране на е-управление се освобождават ценни ресурси – време, хора и финанси. Особено в настоящата ситуация на криза, причинена от коронавируса, стана ясно колко са важни в днешно време дигиталните технологии и уменията да се борави с тях. Кризата ни показа колко са взаимозависими световните икономики и как мрежите, свързаността и добрите дигитални умения ги поддържат. В момент на изолация и затваряне на всички граници до национално ниво, технологиите са единствения начин за поддържане на комуникация между хората и отделните държави. Чрез тях е възможно работата да не бъде прекъсвана, да се поддържат навременни знания за болестта, да се обсъждат и приемат закони, да се присъства в учебни часове, макар и виртуално, обществата и икономиките да продължат да функционират. Дигиталната трансформация ще е от огромно значение за темповете на възстановяване на икономиките и обществата на всяка държава. Всяка държава в своя план с мерки за възстановяване последиците от пандемията, включва дигиталните технологии като основен компонент и имащи ключова роля в икономическото възстановяване. Също така те са от основно значение за прехода към климатично неутрална дигитализация. В това число влиза и цифровизацията на предприятията, публичната и държавна администрация, както и квалифицирането на кадри в сферата на дигиталните умения. В тази връзка Европейската комисия следи напредъка на държавите членки в областта на цифровите технологии чрез доклади за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). DESI проследява цялостното цифрово представяне на Европа и напредъка на всяка държава от ЕС в областта на цифровата конкурентоспособност. Той включва профили на отделните държави членки и ги сравнява относно напредъка им в областта на цифровите технологии по пет показателя – свързаност, човешки капитал, използване на интернет услуги, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. От 2014 г. насам докладът се публикува всяка година и съчетава количествени данни от показателите на DESI по петте измерения на индекса със специфични за всяка държава изводи относно политиката и най-добри практики.