Икономическа дейност по КИД 49.31 „пътнически градски и крайградски транспорт“3, обект на настоящия секторен анализ, е значима интегрална част от сектор „Транспорт, складиране и пощи“4. Транспортът играе ключова роля за развитието на всяко модерно общество, като средство за икономическо развитие и предварително условие за постигане на социална и регионална кохезия. Той е един от основните отрасли на икономиката и за функционирането му са необходими специализирана транспортна инфраструктура, превозни средства и организация на цялостната дейност. Негова основна цел е да спомага за увеличаването на икономическата и социална стабилност на страната, чрез предоставяне на ефективен и надежден транспорт. Мисията, която изпълнява е да спомага за балансираното регионално развитие, интегрирайки най-отдалечените региони, намалявайки броя на пренаселените зони в градските агломерации. В частност, пътническият градски и крайградски транспорт допринася за осигуряване на еднаква възможност на гражданите при достигане на работните места, както и на места за култура, отдих и забавления и други социално значими дестинации.

Свали като ПДФ

С навлизането на цифровите технологии във всички сфери на обществения и стопански живот, е от изключително голямо значение да се осмислят ползите, които могат да се извлекат от новите технологии. Темповете, с които иновативните технологии обземат ежедневните и работни процесите, нарастват все по-бързо. Това налага преосмисляне и приспособяване на всички и най-вече на държавната администрация към иновациите. За постигането и устойчивото развитие на новите технологии трябва да се оползотвори потенциала на предлаганите иновации. За да се повиши конкурентоспособността на българската икономика, е необходимо да се развиват нови сфери в икономическия и обществен живот. Това може да се направи чрез автоматизиране и придаване на допълнителна стойност на съществуващите икономически сектори, засилване на предлагането и ефективността на публичните услуги. В глобализиращия се свят електронното управление (е-управление) се превръща в реален и основен инструмент за реализиране на важни политики, които правят икономическата и социалната среда все по-конкурентноспособна и бързо развиваща се. Като елемент, електронните административни услуги и процеси, от своя страна, водят до подобряване на качеството на обслужване, до повишаване на вътрешната ефективност на публичния сектор. Също така чрез дигитализирането правителството може да предоставя услуги, които отговарят на нарастващите нужди на гражданите и предприятията, дори в период на все по-сложни предизвикателства като пандемията от Ковид-19. Електронното управление е реализиране от административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, на правните взаимовръзки, административни процеси и услуги и на взаимодействието с потребителите чрез използване на информационни и комуникационни технологии, осигуряващи по–високо ниво на ефективност на управлението. Електронното управление е основната платформа за цифрова трансформация на публичните институции, за повишаване на качеството на административните услуги, за преминаването към рационални електронни процеси на функциониране и управление в публичните сектори и за достъп по електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции. То е средство, както за всеобхватно повишаване ефективността на процесите в администрацията, така и за облекчаване взаимодействието между администрацията, гражданите и бизнеса. При координирано, стандартизирано и целесъобразно реализиране на е-управление се освобождават ценни ресурси – време, хора и финанси. Особено в настоящата ситуация на криза, причинена от коронавируса, стана ясно колко са важни в днешно време дигиталните технологии и уменията да се борави с тях. Кризата ни показа колко са взаимозависими световните икономики и как мрежите, свързаността и добрите дигитални умения ги поддържат. В момент на изолация и затваряне на всички граници до национално ниво, технологиите са единствения начин за поддържане на комуникация между хората и отделните държави. Чрез тях е възможно работата да не бъде прекъсвана, да се поддържат навременни знания за болестта, да се обсъждат и приемат закони, да се присъства в учебни часове, макар и виртуално, обществата и икономиките да продължат да функционират. Дигиталната трансформация ще е от огромно значение за темповете на възстановяване на икономиките и обществата на всяка държава. Всяка държава в своя план с мерки за възстановяване последиците от пандемията, включва дигиталните технологии като основен компонент и имащи ключова роля в икономическото възстановяване. Също така те са от основно значение за прехода към климатично неутрална дигитализация. В това число влиза и цифровизацията на предприятията, публичната и държавна администрация, както и квалифицирането на кадри в сферата на дигиталните умения. В тази връзка Европейската комисия следи напредъка на държавите членки в областта на цифровите технологии чрез доклади за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). DESI проследява цялостното цифрово представяне на Европа и напредъка на всяка държава от ЕС в областта на цифровата конкурентоспособност. Той включва профили на отделните държави членки и ги сравнява относно напредъка им в областта на цифровите технологии по пет показателя – свързаност, човешки капитал, използване на интернет услуги, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. От 2014 г. насам докладът се публикува всяка година и съчетава количествени данни от показателите на DESI по петте измерения на индекса със специфични за всяка държава изводи относно политиката и най-добри практики.

Свали като ПДФ

С нарастването на разпространението на дигиталните технологии, работният процес на всички нива в сектор „организиране на хазартни игри“ е изправен пред променяща се среда, към която работниците и служителите трябва да се адаптират непрекъснато. Дигиталните компетенции могат да се считат за основен фактор за успешно изпълнение на задачите в работния процес, както и за успешното внедряване на нови технологии, които да водят до по-добра ефективност и оперативност на целия работен процес. Въпреки безспорно огромната важност на тези компетенции и тяхната еволюция във времето, все още липсват обширни и задълбочени изследвания по този въпрос.
Бързият темп на технологични иновации изисква настоящата работна сила непрекъснато да актуализира своите умения, за да бъде подготвена за новите роли в сектор „организиране на хазартни игри“. Дигиталните умения варират от такива, които дават възможност за основно социално взаимодействие (комуникативни умения, грамотност, използване на смартфони и т.н.), до умения, които позволяват взаимодействие със системи и услуги, както и до такива умения, които отговарят на нуждите на работодателите и които максимизират пригодността за заетост в конкретна област или професия. Акцентът на настоящият анализ е върху дигиталните умения и изискванията към работната сила в контекста на технологичните промени и процесът на „Четвърта индустриална революция“, който се развива успоредно и свръхдинамично във всички икономически дейности.

Свали като PDF

Повсеместното разпространение на дигиталните технологии е променило дълбоко почти всички аспекти на нашия живот: начинът, по който общуваме, начинът, по който работим, начинът, по който се наслаждаваме на свободното си време, начинът, по който организираме живота си и начина, по който набавяме знания и информация. Промени се начина на мислене и начина на поведение. Децата и младите възрастни израстват в свят, в който дигиталните технологии са повсеместни. Това не означава обаче, че те имат подходящите умения за ефективно и съвестно използване на дигиталните технологии.
Електронното обучение се характеризира с възможностите за придобиване на знания и умения, чрез правене; експериментиране и диалог; самообучение с индивидуални темпове. В този смисъл еLearning е „независещо от времето и мястото всестранно и задълбочено обучение, което е адаптирано към персоналните характеристики на обучаемия и предоставя задълбочени знания, динамично променящо се учебно съдържание и възможности за осъществяване на взаимодействие между обучаемите и обучителите в реално време“ (E-learning methodologies, 2011). В тази връзка е-обучението е и „ресурсно-базирано обучение с интегриран набор от стратегии, които целят да развиват ориентирано към обучаемия обучение в контекста на широка достъпност, осъществявано чрез специално създадени учебни материали (ресурси) и интерактивни медии и технологии“ (Scot, 2003).

Свали като PDF

Технологичният бум в света наложи промени в предоставянето на финансови услуги и в частност в банкирането, обслужващо спестявания, разплащания и кредитиране. Дигиталната трансформация в банкирането е свързана с използването на модерно оборудване и софтуер, както и с преразглеждане на подходите към управлението, комуникациите и корпоративната култура. Тя включва преход от традиционните методи на работа към напълно нови, изградени въз основа на съвременни технологични решения. За банковите институции дигиталната трансформация може да означава преразглеждане на оперативния модел, създаване на нови посоки и обединяване в партньорска екосистема, която ще изведе различните услуги на фундаментално ново ниво.
Преди COVID-19 кризата финансовите институции бяха по-скоро предпазливи по отношение на въвеждането на по-голям брой иновации заради определени рискове. Проучване от 2016 г. сочи, че 44 % от банките считат липсата на единна визия за дигитализацията като бариера пред дигиталната трансформация. Преди това по важност е наследената технологична среда (50%), а на трето място се нарежда липсата на умения и опит (38%). Пандемията обаче определено промени ситуацията и насърчи внедряването на иновации.

Свали като PDF

В световен план дигитализацията се наложи като актуална тема с въвеждането на термина „Индустрия 4.0“ през 2011 г. Терминът описва визията за дигитално обновяване на индустрията, като не само процесите и продуктите, но и бизнес моделите претърпяват цифрова трансформация. В резултат на това възникнаха много нови очаквания за по-нататъшното развитие на производствената индустрия- напр. за повишаване на производителността и гъвкавостта, оказване на подкрепа от изкуствен интелект, сътрудничество между човек и робот, променяна в изискванията за квалификация и възникване на нови длъжностни профили, автоматизиране на производството и потенциален риск за работните места. Така въздействието на дигитализацията върху индустрията стана предмет на националния и международния научен дискурс.

Свали като PDF

Енергетиката е високотехнологичен, висококапитализиран, високопродуктивен сектор, създаващ висока добавена стойност, но и сектор, който е в процес на дълбока ресурсна, технологична и организационно-структурна промяна, със сериозни ефекти, както по отношение на макроикономическата стабилност и динамика, така и по отношение на заетостта, доходите и условията на труд. Тези съвременни процеси и предизвикателства усилват значимостта на икономическия анализ за оценка на факторите на промяна и необходимостта от подготовка на квалифицирани кадри.
В световен мащаб енергийната индустрия преживя двоен шок от пандемията COVID-19 и смущенията на пазара на петрол заради срива на търсенето и излишъка от предлагане. Обратно, през 2021 г. цената на повечето енергийни носители нарастна, поради ниското запълване на газохранилищата в Европа, липсата на достатъчно доставки на втечнен газ и новините около газопровода „Северен поток 2“.

Свали като PDF

През последните 13 години пътническите превози с българската железница спадат близо 3 пъти, което се дължи от една страна на намаляване броя на населението и работната сила, намалената мобилност и платежоспособност на населението, а от друга на увеличаване броя на частните автомобили и занижената атрактивност на железопътния превоз. По-малкият брой превозени пътници води към намаляване броя на пътническите влакове. В сравнение с 1990 г. броят на пътническите влакове е намалял с 41 %. В съответствие с тенденциите в Европейския съюз, и в България железопътният пътнически транспорт има сериозен потенциал за развитие, но той до голяма степен зависи от модернизацията на железопътната мрежа, подвижния състав и подобряване управлението на националния железопътен оператор. Отчетеният спад в търсенето на превозни услуги по железница след 2008 г. се дължи частично и на външни за сектора фактори (демографска и финансово-икономическа криза). Постоянните загуби ограничават възможността на дружеството да следва нормална инвестиционна политика, което е ключов елемент в бизнеса превоз на пътници с железопътен транспорт. Тяговият и нетягов подвижен състав остаряват, което води до оперативни проблеми, увеличава разходите за ремонт и влошава качеството на предоставяната на клиентите услуга [37]. Най-големият дял от движещите се влакове са крайградските, които обслужват ежедневните трудови пътувания (ЕТП) извършвани в рамките на една община или област - работната сила пътува от местоживеенето си до местоработата и обратно всеки ден. За Европа е нормално ЕТП да се осъществяват в радиус от 100-150 км, но в България се реализират на далеч по-малък ареал от максимум 40-50 км. Участъците София-Перник и Пловдив-Асеновград са типични примери за реализирано крайградско движение с осигуряване на регулярност на превозите и положителни финансови резултати. При реализиране на ЕТП се осъществява и най-често използваната форма на мобилност. Важна роля за стимулирането на тази мобилност могат да играят целевите мерки и политики на заинтересованите ползватели на работната сила.

Свали като PDF

Железопътният транспорт е основен елемент от националната транспортна система като при него, както и в транспорта въобще за разлика от промишлеността и селското стопанство, не се използват суровини и не се произвежда нов продукт, но без него не е възможна каквато и да била производствена и стопанска дейност. Развитият транспорт създава условията, които улесняват по-правилното и по-равномерно териториално разположение на производствените комплекси, допринася за по-доброто усвояване на природните ресурси. Благодарение на него се осъществяват производствените връзки между отделните отрасли и предприятия, териториалната специализация на производството и правилното функциониране на пазарите.
През последните години нуждите от товарни транспортни услуги се увеличават, като успоредно с това се повишават изискванията към тяхното качество. Железопътният транспорт се явява основен вид транспорт във всички индустриални страни в света, като се развива в условията на сериозна конкуренция с автомобилния, въздушния, речния, морския и неконвекционалния транспорт. Това налага постоянното му усъвършенстване чрез непрекъснатото внедряване на нови методи за пресмятане и проектиране, чрез въвеждане на авангардни технологии и чрез използване на съвременни методи за изпитване на железопътната техника.

Свали като PDF

Преработващата промишленост е един от основните сектори в българската икономика, които оказват съществено влияние както върху общото икономическо развитие, така и върху динамиката на заетостта в страната. Значителна част от промишлената продукция в страната е предназначена за износ, поради което външното търсене и икономическият цикъл на основните търговски партньори са сред основните фактори, определящи стопанската активност в отрасъла. Последното предполага висока степен на гъвкавост на промишлените дейности в адаптирането на разходите си за труд, с цел посрещане на негативни външни шокове или повишено търсене на произведената продукция в чужбина или в страната.

Свали като PDF

Медицината и здравеопазването са сред секторите, които са най-силно повлияни в глобален план от дигитализацията, роботизацията и навлизането на изкуствения интелект, особено след корона кризата. Ковид 19 показа слабостта на здравните системи по целия свят и по-напредналите държави потърсиха системни решения именно в дигитализацията. Здравеопазването започва да придобива и ново измерение, насочено към превенцията чрез анализ и прогнози, базирани на големи данни, а така също като постоянно следен статус чрез множество устройства, извеждайки на преден план доболничното лечение, докато болниците са място само за спешни случай. Изгражда се нов модел на преминаване от “Hospital към Home-spital”.
Т. нар. „медикализиран умен телефон“ e способен да предостави набор от десетки медицински услуги, ползвайки само различни приложения. Сред тях са: 1) анализ на ириса, ретината и лицевата изразителност, с цел диагностициране на десетки заболявания; 2) сензор за анализ на гласа, дъха и функцията на белите дробове, също даващ картина за множество заболявания; 3) приложение за виртуален медицински коуч, който дава инструкции какво да се прави при наличие на клинична картина; 4) приложение за лаборатория в мобилния телефон, която може да изследва кръв, урина, слюнка; 5) приложение за тестване на физическото състоения; 6) личен облак със здравни данни; 7) приложение за ПСР; 8) Приложение за “Убер лекар” (който може да бъде повикан, алтернатива на „бърза помощ“; 9) скенер за състоянието на околната среда и нейните показатели, която е около потребителя; 10) ултразвук; 11) теле-лекар и много други; Този пример, онагледяващ възможностите за здравеопазването само чрез използването на мобилен телефон, ясно илюстрира в каква степен вече се променя сектора под въздействието на дигитализацията.

Свали като ПДФ

1. Описание на сектора и теоретична мотивировка за приноса на конкретния отрасъл, както и професиите в него, за развитието на българската икономика.
По време на пандемията с COVID-19 пощенските и куриерските оператори изцяло изпълниха задълженията си към обществото. Във времето на пълно затваряне на страната пощенските и куриерските услуги продължиха да работят предоставяйки качествени услуги за населението във всички региони на територията на България. Кризата затвърди социалното значение на сектора като ключов играч за местните общности, който подкрепя най-уязвимите групи от населението и осигурява връзка между хората.
Социалните, дигиталните и най-вече екологичните програми са приоритети в плана за възстановяване на европейския съвет. Пощенските оператори могат да станат лидери в устойчивото икономическо възстановяване. А дигиталните технологии са от сериозно значение за свързаността, качеството, бързината и надеждността на пощенските услуги.

Свали като ПДФ

Задълбочаващата се икономическа, социална и демографска криза във връзка с пандемията от коронавирус през последните две години, принуди значителна част от световния, европейски и национален бизнес да ускори процеса по масово цифровизиране на своите стопански дейности. Този процес, от своя страна предизвика сериозни промени в начина на живот, заетост, образование, потребление и мобилност на населението. Назря необходимостта от усъвършенстване на знанията, уменията и квалификацията на наетия персонал, както в държавния, така и в частния сектор. Създадоха се предпоставки за възникване на нови и изчезване на част от съществуващите професии във всички икономически дейности в световен мащаб. Още през 2015 г. Европейската комисия констатира, че приблизително 45% от населението на континента в трудоспособна възраст не притежава необходимите основни дигитални умения, за да бъде част от бъдещия икономически и социален живот на Съюза (EC, Dig Comp 2.0, 2016). В този смисъл, бъдещото развитие на държавите-членки следва да бъде насочено, Първо: към търсенето на човешки ресурси, които могат да вземат решения за икономически проблеми в дигитална среда и Второ: необходимост от наемане на служители, които чрез използването на дигитални инструменти да създават нов продукт.

Свали като ПДФ

Един от основните икономически сектори, върху който световната пандемия Ковид-19 нанесе сериозни поражения, е транспортният. Вследствие на възникналата икономическа, здравна, социална и демографска криза, значително се ограничиха превозите на пътници във вътрешно и международно съобщение. Пътникопотокът по градските, крайградски и междуселищни линии значително намаля, което принуди голяма част от малките и средни транспортни оператори да свият или преустановят своята основна дейност. Това от своя страна рефлектира върху числеността на персонала, приходите от превозна дейност и инвестициите в транспортните предприятия. Засили се интереса към цифровизацията на търсенето и предлагането на превозни услуги по видове транспорт, както и подобряване и създаване на дигитални умения и компетенции сред транспортните работници. Това се явява сериозна пречка за бъдещото развитие на националната транспортна система, защото първо е необходимо наличието на устойчива бизнес и институционална среда, която да предразполага транспортните оператори да увеличават своите обороти и пазарни дялове. Второ, компаниите трябва да бъдат стимулирани да реинвестират част от реализираните печалби за усъвършенстване на знанията и уменията на своите служители в условията на дигитализация, както и за повишаване на техните работни заплати с цел намаляване на текучеството.

Свали от ПДФ

Водата е ресурс, без който не можем да оцелеем. Предизвикателствата, пред които е изправен водният сектор и промените, които настъпват в него, вследствие бързите темпове на навлизане на дигитализацията, създават предпоставки за цялостна промяна на цикъла от доставяне, пречистване и отвеждане на водата през следващите години. Дигитализацията променя начина, по който индустрията проектира, изгражда, експлоатира и поддържа съоръженията за вода и отпадъчни води, влияе на работните процеси и на работещите в сектора.
Настъпващите климатични промени предполагат промени за оптимално използване на водните ресурси и ясна политика за управление на водите чрез разработването и прилагането на Национални стратегии за управление на водния сектор, разработване на програми и планове за опазване и устойчиво развитие на водите, използване и опазване на водите, предвиждане на рискове, напр. от наводнения, изграждане на канализация и Пречиствателни станции за отпадъчни води и други.

Свали като ПДФ

Водният сектор е важна част за развитието на икономиката на страната. Настъпващите климатични промени предполагат промени за оптимално използване на водните ресурси и ясна политика за управление на водите чрез разработването и прилагането на Национални стратегии за управление на водния сектор, разработване на програми и планове за опазване и устойчиво развитие на водите, използване и опазване на водите, предвиждане на рискове, напр. от наводнения, подмяна на канализация и други.
Съгласно Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор от 2012 г. водния сектор на Република България обхваща четири отделни водностопански отрасли – „Водоснабдяване и канализация”, „Хидромелиорации”, „Хидроенергетика” и „Защита от вредното въздействие на водите”. Отрасъл „Водоснабдяването и канализация“ осигурява предоставянето на „водни услуги“ за населението и промишлеността. Под „водни услуги“ разбираме всички услуги за осигуряване на вода за домакинствата, обществените институции и за всяка стопанска дейност чрез водовземане, акумулиране, събиране в резервоари, обработка и доставка на повърхностни или подземни води, както и събирането, отвеждането и третирането с пречиствателни съоръжения на отпадъчните води, които след това се заустват в повърхностни водни тела.

Свали като ПДФ

Металургията е сектор от базовите индустрии и осигурява основни суровини и материали за много други отрасли на преработващата промишленост. Металите и произвежданите от тях метални продукти имат широко приложение и по веригите на добавената стойност се влагат в строителството, в транспортното и инвестиционно машиностроене, енергетиката, електрониката, бита.
Производството на метали е икономическа дейност, чиято история започва от най-древни времена и до днес се развива на основа на научните достижения, съвременни високотехнологични процеси и съоръжения за преработка на първични и вторични суровини. Използват се природни метални руди и концентрати от тях, вторични метални суровини и междинни продукти от производството, като от тях се извличат съдържащите се метали и други неметали/металоиди/.

Свали като ПДФ

Социални мрежи ще продължат да заемат все повече място в личните и професионалните ни взаимоотношения и в този смисъл - все повече ще ни помагат или все повече ще ни пречат. До каква степен - това зависи от всеки един от работещите и всеки един от работодателите.