Секторни анализи

Икономическа дейност по КИД 49.31 „пътнически градски и крайградски транспорт“3, обект на настоящия секторен анализ, е значима интегрална част от сектор „Транспорт, складиране и пощи“4. Транспортът играе ключова роля за развитието на всяко модерно общество, като средство за икономическо развитие и предварително условие за постигане на социална и регионална кохезия. Той е един от основните отрасли на икономиката и за функционирането му са необходими специализирана транспортна инфраструктура, превозни средства и организация на цялостната дейност. Негова основна цел е да спомага за увеличаването на икономическата и социална стабилност на страната, чрез предоставяне на ефективен и надежден транспорт. Мисията, която изпълнява е да спомага за балансираното регионално развитие, интегрирайки най-отдалечените региони, намалявайки броя на пренаселените зони в градските агломерации. В частност, пътническият градски и крайградски транспорт допринася за осигуряване на еднаква възможност на гражданите при достигане на работните места, както и на места за култура, отдих и забавления и други социално значими дестинации.

Свали като ПДФ

С навлизането на цифровите технологии във всички сфери на обществения и стопански живот, е от изключително голямо значение да се осмислят ползите, които могат да се извлекат от новите технологии. Темповете, с които иновативните технологии обземат ежедневните и работни процесите, нарастват все по-бързо. Това налага преосмисляне и приспособяване на всички и най-вече на държавната администрация към иновациите. За постигането и устойчивото развитие на новите технологии трябва да се оползотвори потенциала на предлаганите иновации. За да се повиши конкурентоспособността на българската икономика, е необходимо да се развиват нови сфери в икономическия и обществен живот. Това може да се направи чрез автоматизиране и придаване на допълнителна стойност на съществуващите икономически сектори, засилване на предлагането и ефективността на публичните услуги. В глобализиращия се свят електронното управление (е-управление) се превръща в реален и основен инструмент за реализиране на важни политики, които правят икономическата и социалната среда все по-конкурентноспособна и бързо развиваща се. Като елемент, електронните административни услуги и процеси, от своя страна, водят до подобряване на качеството на обслужване, до повишаване на вътрешната ефективност на публичния сектор. Също така чрез дигитализирането правителството може да предоставя услуги, които отговарят на нарастващите нужди на гражданите и предприятията, дори в период на все по-сложни предизвикателства като пандемията от Ковид-19. Електронното управление е реализиране от административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, на правните взаимовръзки, административни процеси и услуги и на взаимодействието с потребителите чрез използване на информационни и комуникационни технологии, осигуряващи по–високо ниво на ефективност на управлението. Електронното управление е основната платформа за цифрова трансформация на публичните институции, за повишаване на качеството на административните услуги, за преминаването към рационални електронни процеси на функциониране и управление в публичните сектори и за достъп по електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции. То е средство, както за всеобхватно повишаване ефективността на процесите в администрацията, така и за облекчаване взаимодействието между администрацията, гражданите и бизнеса. При координирано, стандартизирано и целесъобразно реализиране на е-управление се освобождават ценни ресурси – време, хора и финанси. Особено в настоящата ситуация на криза, причинена от коронавируса, стана ясно колко са важни в днешно време дигиталните технологии и уменията да се борави с тях. Кризата ни показа колко са взаимозависими световните икономики и как мрежите, свързаността и добрите дигитални умения ги поддържат. В момент на изолация и затваряне на всички граници до национално ниво, технологиите са единствения начин за поддържане на комуникация между хората и отделните държави. Чрез тях е възможно работата да не бъде прекъсвана, да се поддържат навременни знания за болестта, да се обсъждат и приемат закони, да се присъства в учебни часове, макар и виртуално, обществата и икономиките да продължат да функционират. Дигиталната трансформация ще е от огромно значение за темповете на възстановяване на икономиките и обществата на всяка държава. Всяка държава в своя план с мерки за възстановяване последиците от пандемията, включва дигиталните технологии като основен компонент и имащи ключова роля в икономическото възстановяване. Също така те са от основно значение за прехода към климатично неутрална дигитализация. В това число влиза и цифровизацията на предприятията, публичната и държавна администрация, както и квалифицирането на кадри в сферата на дигиталните умения. В тази връзка Европейската комисия следи напредъка на държавите членки в областта на цифровите технологии чрез доклади за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). DESI проследява цялостното цифрово представяне на Европа и напредъка на всяка държава от ЕС в областта на цифровата конкурентоспособност. Той включва профили на отделните държави членки и ги сравнява относно напредъка им в областта на цифровите технологии по пет показателя – свързаност, човешки капитал, използване на интернет услуги, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. От 2014 г. насам докладът се публикува всяка година и съчетава количествени данни от показателите на DESI по петте измерения на индекса със специфични за всяка държава изводи относно политиката и най-добри практики.

Свали като ПДФ

С нарастването на разпространението на дигиталните технологии, работният процес на всички нива в сектор „организиране на хазартни игри“ е изправен пред променяща се среда, към която работниците и служителите трябва да се адаптират непрекъснато. Дигиталните компетенции могат да се считат за основен фактор за успешно изпълнение на задачите в работния процес, както и за успешното внедряване на нови технологии, които да водят до по-добра ефективност и оперативност на целия работен процес. Въпреки безспорно огромната важност на тези компетенции и тяхната еволюция във времето, все още липсват обширни и задълбочени изследвания по този въпрос.
Бързият темп на технологични иновации изисква настоящата работна сила непрекъснато да актуализира своите умения, за да бъде подготвена за новите роли в сектор „организиране на хазартни игри“. Дигиталните умения варират от такива, които дават възможност за основно социално взаимодействие (комуникативни умения, грамотност, използване на смартфони и т.н.), до умения, които позволяват взаимодействие със системи и услуги, както и до такива умения, които отговарят на нуждите на работодателите и които максимизират пригодността за заетост в конкретна област или професия. Акцентът на настоящият анализ е върху дигиталните умения и изискванията към работната сила в контекста на технологичните промени и процесът на „Четвърта индустриална революция“, който се развива успоредно и свръхдинамично във всички икономически дейности.

Свали като PDF

Повсеместното разпространение на дигиталните технологии е променило дълбоко почти всички аспекти на нашия живот: начинът, по който общуваме, начинът, по който работим, начинът, по който се наслаждаваме на свободното си време, начинът, по който организираме живота си и начина, по който набавяме знания и информация. Промени се начина на мислене и начина на поведение. Децата и младите възрастни израстват в свят, в който дигиталните технологии са повсеместни. Това не означава обаче, че те имат подходящите умения за ефективно и съвестно използване на дигиталните технологии.
Електронното обучение се характеризира с възможностите за придобиване на знания и умения, чрез правене; експериментиране и диалог; самообучение с индивидуални темпове. В този смисъл еLearning е „независещо от времето и мястото всестранно и задълбочено обучение, което е адаптирано към персоналните характеристики на обучаемия и предоставя задълбочени знания, динамично променящо се учебно съдържание и възможности за осъществяване на взаимодействие между обучаемите и обучителите в реално време“ (E-learning methodologies, 2011). В тази връзка е-обучението е и „ресурсно-базирано обучение с интегриран набор от стратегии, които целят да развиват ориентирано към обучаемия обучение в контекста на широка достъпност, осъществявано чрез специално създадени учебни материали (ресурси) и интерактивни медии и технологии“ (Scot, 2003).

Свали като PDF

Технологичният бум в света наложи промени в предоставянето на финансови услуги и в частност в банкирането, обслужващо спестявания, разплащания и кредитиране. Дигиталната трансформация в банкирането е свързана с използването на модерно оборудване и софтуер, както и с преразглеждане на подходите към управлението, комуникациите и корпоративната култура. Тя включва преход от традиционните методи на работа към напълно нови, изградени въз основа на съвременни технологични решения. За банковите институции дигиталната трансформация може да означава преразглеждане на оперативния модел, създаване на нови посоки и обединяване в партньорска екосистема, която ще изведе различните услуги на фундаментално ново ниво.
Преди COVID-19 кризата финансовите институции бяха по-скоро предпазливи по отношение на въвеждането на по-голям брой иновации заради определени рискове. Проучване от 2016 г. сочи, че 44 % от банките считат липсата на единна визия за дигитализацията като бариера пред дигиталната трансформация. Преди това по важност е наследената технологична среда (50%), а на трето място се нарежда липсата на умения и опит (38%). Пандемията обаче определено промени ситуацията и насърчи внедряването на иновации.

Свали като PDF

В световен план дигитализацията се наложи като актуална тема с въвеждането на термина „Индустрия 4.0“ през 2011 г. Терминът описва визията за дигитално обновяване на индустрията, като не само процесите и продуктите, но и бизнес моделите претърпяват цифрова трансформация. В резултат на това възникнаха много нови очаквания за по-нататъшното развитие на производствената индустрия- напр. за повишаване на производителността и гъвкавостта, оказване на подкрепа от изкуствен интелект, сътрудничество между човек и робот, променяна в изискванията за квалификация и възникване на нови длъжностни профили, автоматизиране на производството и потенциален риск за работните места. Така въздействието на дигитализацията върху индустрията стана предмет на националния и международния научен дискурс.

Свали като PDF

Енергетиката е високотехнологичен, висококапитализиран, високопродуктивен сектор, създаващ висока добавена стойност, но и сектор, който е в процес на дълбока ресурсна, технологична и организационно-структурна промяна, със сериозни ефекти, както по отношение на макроикономическата стабилност и динамика, така и по отношение на заетостта, доходите и условията на труд. Тези съвременни процеси и предизвикателства усилват значимостта на икономическия анализ за оценка на факторите на промяна и необходимостта от подготовка на квалифицирани кадри.
В световен мащаб енергийната индустрия преживя двоен шок от пандемията COVID-19 и смущенията на пазара на петрол заради срива на търсенето и излишъка от предлагане. Обратно, през 2021 г. цената на повечето енергийни носители нарастна, поради ниското запълване на газохранилищата в Европа, липсата на достатъчно доставки на втечнен газ и новините около газопровода „Северен поток 2“.

Свали като PDF

През последните 13 години пътническите превози с българската железница спадат близо 3 пъти, което се дължи от една страна на намаляване броя на населението и работната сила, намалената мобилност и платежоспособност на населението, а от друга на увеличаване броя на частните автомобили и занижената атрактивност на железопътния превоз. По-малкият брой превозени пътници води към намаляване броя на пътническите влакове. В сравнение с 1990 г. броят на пътническите влакове е намалял с 41 %. В съответствие с тенденциите в Европейския съюз, и в България железопътният пътнически транспорт има сериозен потенциал за развитие, но той до голяма степен зависи от модернизацията на железопътната мрежа, подвижния състав и подобряване управлението на националния железопътен оператор. Отчетеният спад в търсенето на превозни услуги по железница след 2008 г. се дължи частично и на външни за сектора фактори (демографска и финансово-икономическа криза). Постоянните загуби ограничават възможността на дружеството да следва нормална инвестиционна политика, което е ключов елемент в бизнеса превоз на пътници с железопътен транспорт. Тяговият и нетягов подвижен състав остаряват, което води до оперативни проблеми, увеличава разходите за ремонт и влошава качеството на предоставяната на клиентите услуга [37]. Най-големият дял от движещите се влакове са крайградските, които обслужват ежедневните трудови пътувания (ЕТП) извършвани в рамките на една община или област - работната сила пътува от местоживеенето си до местоработата и обратно всеки ден. За Европа е нормално ЕТП да се осъществяват в радиус от 100-150 км, но в България се реализират на далеч по-малък ареал от максимум 40-50 км. Участъците София-Перник и Пловдив-Асеновград са типични примери за реализирано крайградско движение с осигуряване на регулярност на превозите и положителни финансови резултати. При реализиране на ЕТП се осъществява и най-често използваната форма на мобилност. Важна роля за стимулирането на тази мобилност могат да играят целевите мерки и политики на заинтересованите ползватели на работната сила.

Свали като PDF

Железопътният транспорт е основен елемент от националната транспортна система като при него, както и в транспорта въобще за разлика от промишлеността и селското стопанство, не се използват суровини и не се произвежда нов продукт, но без него не е възможна каквато и да била производствена и стопанска дейност. Развитият транспорт създава условията, които улесняват по-правилното и по-равномерно териториално разположение на производствените комплекси, допринася за по-доброто усвояване на природните ресурси. Благодарение на него се осъществяват производствените връзки между отделните отрасли и предприятия, териториалната специализация на производството и правилното функциониране на пазарите.
През последните години нуждите от товарни транспортни услуги се увеличават, като успоредно с това се повишават изискванията към тяхното качество. Железопътният транспорт се явява основен вид транспорт във всички индустриални страни в света, като се развива в условията на сериозна конкуренция с автомобилния, въздушния, речния, морския и неконвекционалния транспорт. Това налага постоянното му усъвършенстване чрез непрекъснатото внедряване на нови методи за пресмятане и проектиране, чрез въвеждане на авангардни технологии и чрез използване на съвременни методи за изпитване на железопътната техника.

Свали като PDF

Преработващата промишленост е един от основните сектори в българската икономика, които оказват съществено влияние както върху общото икономическо развитие, така и върху динамиката на заетостта в страната. Значителна част от промишлената продукция в страната е предназначена за износ, поради което външното търсене и икономическият цикъл на основните търговски партньори са сред основните фактори, определящи стопанската активност в отрасъла. Последното предполага висока степен на гъвкавост на промишлените дейности в адаптирането на разходите си за труд, с цел посрещане на негативни външни шокове или повишено търсене на произведената продукция в чужбина или в страната.

Свали като PDF